Февруари 2020-та година сме и никога няма да сме февруари 1820-та. Думата “работа” за времето от девет до шест през деня от понеделник до петък вече е архаизъм. Начинът, по който “пълним” трудовата си книжка, е радикално различен.
Да започнем първо с по-“принципното” и по-“голямото".
Работодателят и работникът се разведоха
Не чакаме нова индустриална революция и “работодателят” няма да бъде такъв в очите на “работника”. Вместо това има идея, която се слага на масата в конферентната - и тя или струва, или не. И нейната сила - тази на идеята - няма шеф, а има Муза. Няма заповеди, няма отчети, а екипност в преодоляването на предизвикателствата.
Работното място - няма го
Работата вече се върши навсякъде - където и да е, когато и да е - “идва факсът” и нещата се случват. Няма значение дали някой е вкъщи, на светофара или в мотрисата в метрото. Home офисът не намалява, нито “работата” на проектен принцип.
Офисът ни напусна
Вече няма метърче, с което да се мери кой в колко е дошъл да работи и в колко ще си тръгне. Няма го “фигурирането” в работно време. Продуктивността не “цъка” на часовника и вместо това човек хваща “вълната”, в която свършва неща без да знае как и без много идея как са изминали часове.
Колегата е мъртъв
Думата “колега” след онази песен на Ъпсурт стана малко специфична. Няма такава. По-скоро има “съучастници” в банков обир, където двама, десет или колкото и да са, вършат своето без значение дали “мисията” им е осъзната или неосъзната. Без значение дали всеки ден "задълбават" във финтех нишата или над чисто ново travel приложение.
Много накратко и за по-дребните и малки детайли.
Няма работен плот
Нито дрес код, нито “найлонови” “банкерски” ризи, понеже се гладят по-лесно. Нито някой е вързан с кабел на стационарен компютър. Не само, че това няма бъдеще, а за много “работещи” хора вече не е настояще. Конферентната няма махагоново бюро, а диванчета от кафетерии. Това е положението.
Креативността изисква удоволствие
На хората им е приятно да са заедно и се събират, за да “местят планини”, понеже това е “добро”, на латински - bonum - тоест Благо e, и им е хубаво да работят заедно. Да измислят решения, да правят услугата или продукта си приятно изживяване, както за тях самите, така и за хората, които използват “продукцията” им.
Нещата вече са красиви
Живеем във времена, в които даже Adidas и Microsoft вече правят нещата красиво. Design Thinking-ът отдавна е изтъркано клише, от което на всички им се повдига. А не беше така. Изобщо не беше.
Изобщо, тепърва ще става все по-интересно…
автор: Павел Хаджиев