Свобо́да

Миналият юни беше хубав месец, започнах нова работа и с нея открих истинския смисъл на понятието „WFH“.

Наложи се да пътуваме до морето по работа, както се казва. Работа за моя спътник (трябваше да присъства на една от онези конференции, да представи нещо много важно), почивка за мен. НЕ точно, наполовина…
Стига да имаш батерия на лаптопа и постоянен интернет, винаги намираш начин да съчетаеш полезното с приятното. Та, какво по – хубаво!

Ден 1
Проверих, батерията на лаптопа - издържа 6 часа, ще тръгнем много рано и ще работя във влака, докато стигнем. Много приятна изненада бяха инсталираните контакти в купето. Заредени сме със закуски, кафе, вода и ток. Спокойно можем да изкараме един работен ден във влака. А следобед – с пълни сили, към плажа.

Ден 2                                                                  
Имаше буря предната нощ, въздухът е свеж и хладен. Ще гледам морето отдалеч, за да не настина, както казва баба. Тогава разбрах колко много можеш да се разсееш докато си вкъщи и трябва да работиш. Като за начало, винаги си гладен и всяка летяща буболечка е най – интересното нещо. Не само за домашния любимец, но и за теб.

Ден 3
Денят, в който ще разберем ще стане ли съчетанието плаж - офис. Работният антураж е на линия: лаптоп със заредена батерия; телефон, също зареден + зарядно за всеки случай. Все пак не можем да разчитаме на свободния WiFi на „капанчето“, да живее hotspot! И какво е малко пясък в клавиатурата? :) Ако намериш място на сянка и слънцето не свети в екрана ти, спокойно можеш да преминеш към задачите си.

Ден 4
Знам, че си заслужава да разкажа за него. В градината пред къщата години наред отредено място имат една мотика, няколко лопати, кофа и ножици. А в градината (нали знаете моментите, в които очите се пълнят с щастие), толкова зелена и весела. Котката спокойно можеше да се крие в листата на морковите, тиквите вече имаха цветове, а доматите бяха алено червени.
Баба Свобода се оплака, че дърветата били много отрупани и не може да смогне да събира плодовете, хубава година беше. Работата от вкъщи й е позната на баба Свобода, аз също започвах да влизам в ритъм, но с клавиатурата и hotspot, разбира се.

Ден 5
Петък е и ще пътуваме чак в неделя, работата си върви нормално. Мотиката я няма, баба Свобода и тя е home office. Също на слънце (като мен), но с малко по – различни условия на работа. То навсякъде е така…

Мина време..
Дните вече се сливат...

Тази година „вкъщи“ промени функцията и донякъде - значението си. Превърна се в нещо като one stop shop: дом, офис, фитнес, парк, градина, бар (за нещастие на съседите).
Гледката и тя е друга, не е като тази в градината на морето. Работата от вкъщи върви, вече с друго съзнание я приемам. Свобода я няма, двете череши и дюлята били отрупани с цвят, каза.