2020-03-16

Бунтът на периферията или как последното става първо

Изразът “къде го чукаш - къде се пука” съдържа много в себе си.

Сещам се за историята на дъвката Wrigley’s, която човек дъвче години наред - от първата детска Juicy Fruit до последната Orbit в джоба от преди малко. Ригли Джуниър едва ли някога е очаквал вместо бакпулвера, който е продавал, точно дъвките, подарявани като бонус към пакета, да станат център на света му и бизнеса му. И то десетилетия наред.

Или пък iPod-a? Колко заклетите фенове Apple печели за екосистемата си покрай музиката от джоба. Не с MacBook-a или с iMac-a, a с някакъв нов тип “уолкмен” (даже обект на подигравки в началото), който кара много хора да пожелаят и от "core” устройствата им.

В този смисъл - периферията следва да се култивира. Онова, което изглежда странично и не е в центъра на ежедневната работа, може да се превърне във “флагман” и безценна находка. Особено “във време на холера”, като сегашното. Много дребен детайл или дори дребен развит навик може да промени радикално “играта”, когато най-малко се очаква.

Нима не е имало предмети в училище, за които човек да е бил сигурен, че са перфектната загуба на време, а после някой от тях да е изиграл безценна роля в работата му? Една абстрактна идея от абзац в учебника на най-омразния предмет? Има такива истории и те променят много.

На времето, преди вируса, когато още всеки работеше в офиса си, имаше едни периферни дреболии, които променяха радикално.

Малки жестове? Някой е захвърлил неизмитата си чаша, става му гузно, отива да я потърси да я измие, а вече е измита. Той пък от своя страна измива друга зарязана… И доброто става заразно, то е. А не само пресичането на червено, където един тръгва и всички веднага по него…

Или пък… някой беснее и се е нервирал, държи се “идиотски” спрямо ситуацията, но всички преглъщат поведението му и после се чува онова “Извинявайте!”. Безценно. Светът става по-добро място.

 

Работата е, че всички тези дреболии неусетно изковават нагласа, която преминава в манталитет, който прераства в характер, и накрая в мироглед…

И така, когато периферията се култивира, развива и усъвършенства - следват изненадите.

Следва избуяването на Доброто - и в бизнеса, и в живота - като гръм от ясно небе, на бели облаци.

 

автор: Павел Хаджиев