Всеки обича бирата, а ти? И какво е за теб бирата?
Именно любовта към бирата и към разнообразието, което предлага занаятчийското пиво ме въвлякоха в пивоварството. В момента бирата заема голяма част от моето ежедневие хем е работа, хем е и удоволствие. Общо взето е начин на живот.
Повечето от нас си представят пивоварството като много забавно и предизвикателно начинание. Как всъщност стоят нещата в реалността?
Наистина има си забавната част, но има и една друга страна, която остава скрита за хората, които не се занимавали с нещо подобно. Креативната част е интересна - създаване на рецепти, изпробване на различни варианти, очакването на крайния резултат и най-приятно е консумирането му. Чистенето никак не е забавно, а е най-важното за получаване на качествено пиво. От гледна точка на бизнеса предизвикателства има доста, но така е във всяка една сфера.
Кое е най-важното в работата на един пивовар?
Както казах, най-важно е поддържането на добра хигиена, все пак нашата основна задача като пивовари е да създадем добри условия на маята да си свърши работата необезпокоявана. Нужно е също постоянно сверяване на часовника с непрекъснато променящите се пивоварските тенденции и практики. Важно е и да се пази кръста, че има доста хамалска работа.
Каква е тайната за постигането на перфектната бира?
Не мога да кажа, не знам дали някой я е създал. Дори и да знаех нямаше да Ви кажа, нали е тайна!
Доста често пътувате по фестивали и събития, свързани с бирата. Кое е най-запомнящото се пътуване и какво го направи толкова специално?
Всеки фестивал си е различен по своему. Хубавото е, че се срещаме с колеги и осъществяваме директен контакт с клиентите ни. Няма да забравим първия фест, в който взехме участие. Това беше няколко месеца след старта на пивоварната на пловдивския фестивал „Две-Три бири фест“. Всичко за нас беше ново, а също и за хората, не знаехме как ще реагират на нашия продукт. Останахме приятно изненадани.
Коя е най-забавната ти история, свързана с бира?
Една вечер седнахме да играем табла с някоя друга бира отстрани и няколко чаши по-късно се роди „Трима и двама“.
автор: Катрин Каралилова