Историята, която ще ви разкажа е за свободния дух, страстта към пътуването и за една малка какаова пекарна. В този иначе сладък текст, се надявам да намерите енергията за движение, желанието за развитие и смелостта да следваме мечтите си. Героите в него са Антон, Мария и Ани - приятели, сподвижници и съмишленици в реализирането на една малка мечта.
За начало – познавам Антон от 2014-та година, когато започнахме да работим заедно – доста добър рекрутър, признавам (винаги бих му предложил работа). Безкрайно усмихнат и интересен пич, такава една завладяваща аура има! За него домът е там където е сърцето. Или с други думи казано е там, където го отвежда пътят. Заедно с неговата половинка Мария решиха преди няколко години да тръгнат на път, без цел буквално и да се изгубят из света. Самолети, на стоп, на две колела, корабчета, фериботи и т.н. Началната дестинация беше Азия, просто Азия. Ако вече ви е интересно, оставям ви в ръцете на моите главни герои:
Как започна всичко?
Преди близо пет години напуснахме офисите, продадохме една кола, сноуборд и лаптопите и си купихме фотоапарат и еднопосочни билети до Тайланд. Така започна нашето пътешествие из Азия и света. Колата беше заменена с мотопедка, домът с палатка, а всички притежания се сведоха до съдържанието на една раница.
С няколко думи да опишеш какво видяха очите и душите ви?
През първите две години преминахме и поживяхме в Тайланд, Лаос, Камбоджа и Виетнам. Азия беше първият ни досег с тропик, където за пръв път се сблъскахме с тропическия климат, флората и фауната там и някак естествено се адаптирахме към живот сред жега и комари. Помня първите сблъсъци с екзотичните плодове на Азия, експлозията от нови вкусове и невероятните тропически растения, които станаха част от ежедневието и диетата ни. Кафето, зеленият чай, захарната тръстика и какаото от всичко ни завъртяха главите най-силно. Бяхме впечатлени от начина на отглеждане, хората зад тях и колко вградени са в местните традиции и обичаи.
Разкажи малко за Виетнам и бара там?
Във Виетнам останахме повече от година. Там за пръв път решихме да експериментираме наша идея, вдъхновени от ежедневната консумация на сок от захарна тръстика - нещо силно традиционно за Виетнам - местните пият по няколко чаши на ден. Така, близо до плажа, отворихме първия в света бар с коктейли от захарна тръстика, който в последствие прерастна и във вегетариански ресторант, предлагащ българска кухня. Беше успешен, но най-вече забавен проект, който ни донесе много опит и усмивки в процеса.
Сега, нека обърнем внимание и на Kacahua? Каква е тайната?
Какахуа е идеята, която бавно зрееше през годините и успя да се реализира съвсем наскоро на родна земя. След шестмесечно пътешествие из земята на какаото - Централна Америка и Карибите и няколко срещи и проекти с какаови фермери, решихме да донесем магията наречена какао у дома. След месеци работа, успяхме да манифестираме малка, какаова работилничка, в покрайнините на Родопите, близо до Пловдив.
Породени от любовта и страстта ни към какаото, зад Какахуа стоят много часове на проучване и изучаване на целия процес по отглеждането и обработката на това специално растение до превръщането му в шоколад. След посещението ни на място във фермите имаме силно разбиране и оценяване на труда на хората, които стоят зад отглеждането на "храната на боговете", както го наричат Маите.
Какво е вашето послание към хората? Каква е стойността, която добавяте с продуктите си?
Вярваме, че всеки от нас има нужда от повече чисто какао в живота си, което не е задължително да бъде вреден, сладък шоколад или продукт с почти нулев процент на какао. Знаем, че какаото е супер храна, както за тялото, така и за духа и искаме да споделим това и с останалия свят. Изпечените какаови зърна от добри сортове, освен невероятен вкус, носят и силна доза магнезий, цинк, желязо, антиоксиданти и чиста енергия, без ефектите от кофеин, например.
Посланието ни към хората е да трупат повече моменти, отколкото вещи, повече емоции и преживявания и по-малко материалности. Да обръщат повече внимание на малките ритуали през деня и като цяло да присъстват повече в момента, малкия, сегашен момент. При нас какаото е специален момент, ритуал, малка церемония дори, на които се наслаждаваме сутрин със или вместо кафе, споделяме с приятели и оценяваме силно на върха на планината.
А оттук нататък...?
След вируса или? :) Следва най-накрая да си омацаме ръцете в шоколад, да сложим големите усмивки и да вложим цялата страст, знание и любов към какаото, за да споделим със света едно шоколадово преживяване в най-чистата му форма.
автор: Мартин Мънев